|
|
Начало на Zazz.info | За Zazz.info | За реклама | Връзка с редактора |
Страници
Търсене
Избрани сайтове
|
Група ТЕБиографияТЕ са:
Ясен Велчев Завършва Средното музикално училище "Любомир Пипков", а по-късно и класическия отдел на Държавната Музикална Академия в София. Успоредно с това като студент задълбочено изучава джаз, композиция и съвременна музика. От 1989 до 1991 г. Ясен участва в две формации: джаз-фънк групата Street Boys, заедно с основния състав - Кристиян Александров - ударни, Кирил Македонски - саксофон, Михаил Йосифов - тромпет и Александър Паскалев - тромпет и във Ferrotone, отново с Кристиян Александров - ударни и Кирил Македонски - саксофон, с които наследяват името, оборудването и инструментите на първоначалния състав на разпадналата се група известна със същото име още от края на 70-тте. Състава на Ferrotone търпи непрестанни промени, докато към основното му ядро окончателно се присъединяват Красимир Куртев – бас и вокали, Огнян Весков – китари, Марин Панев – алт саксофон и вокали, Иво Усмивката Казасов - тромпет, Красимир Jo-Jo Кирилов - тромпет и Калин Вельов - перкусии. В търсене на свое собствено лице и развитие, амбициозните музиканти решават да променят името си и Калин предлага групата да се казва АКАГА. Това се случва през 1991 г. и до 1999-та Ясен е лидер на придобилия с времето емблематичен статус български фънк-фюжън бенд. В изявите си като пианист, композитор и аранжор Ясен реализира с АКАГА своите блестящи идеи в четири последователни албума: Излъгани мечти – 1992 г., Защо – 1994 г., Когато виждаш – 1996 г. и 9 – 1999 г.. Високото ниво на записите в изброената дискография предопределя успешното представяне на групата в Монтрьо на джаз фестивалите през 1998 и 1999г. След второто участие на АКАГА в Монтрьо, Ясен напуска бенда и се присъединява към групата на Роберта, с която осъществава едно национално турне. Преди основаването на група ТЕ, Ясен работи самостоятелно и за кратко участва в клубния проект LP Jazz. Макар в повечето случаи стила на Ясен да ескалира в емоция, динамика и импровизация, всеки един негов акорд е безгрешно точен и значим в цялостта на дадената композиция. Чистите тонове и хармонии искрящи от кийборда на Ясен са движещата идейна сила в музиката на ТЕ. Неограниченото му въображение по време на студийни записи или живи изпълнения, позволява прилагането на голяма част от богатите възможности на синтезатора Yamaha Motif 8. Фронтменът, певецът и авторът на текстовете на група ТЕ, Любо прави първите си стъпки в музиката на пианото, което родителите му подаряват за един от рожденните му дни. Любо продължава да свири на барабани, а артистичната му натура по-късно го кара да захване четката за рисуване и глината. През 1993 г. Любо е приет в Софийската Художествена Академия. Същевременно любовта към музиката и свише дадения му глас го правят част от българския аналог на Ню Йоркската формация Tower of Power, а именно известната клубна група Mr. White. До 2000 г. с Mr. White Любо има един успешен сингъл – Нещо смешно, издаден в компилация, както и поредица национални турнета. Поетическият талант на Любо и умението му да изнамира подходяща за вокална интерпретация лирика се ценят и от други популярни български артисти, за които той пише текстове: Мария Илиева, Тони, групите Каффе, Ahead и други. Освен търсен текстописец, той участва като гост вокалист в проекта на Дони Естрада, Супергрупата на БГ Радио за 2001 г. с песента Ако някога, записва дуета със Сантра - Без теб. Характерният, изпълнен със соул топъл тембър в гласа на Любо, харизматичното му излъчване и сценичното му поведение са нещата, които го правят любимец на медиите и много допринасят за изключителната популярност на група ТЕ. В ученическите си години Ивайло свири на обой. Със същия инструмент успешно кандидаства в Русенското музикално училище, но година по-късно обявен от някои музикални специалисти за безперспективен, той напуска гимназията и започва самостоятелно да се занимава с бас китара. Разочарованието си Ивайло превръща в лична амбиция и три години по-късно през 1992 г. се реабилитира блестящо като е приет под № 1 в Държавната Музикална Академия с профил бас китара. През 1996 г. Ивайло се дипломира като отличник на випуска и до 2000 г. той участва в Динамит Брас Бенд на Георги Борисов (издаден LP/1998г. Beautiful music for beautiful people), джаз формациите Тамбу и Белс, записва като промоутър за Yamaha. От 2000 г. до 2000 г., след спечелен конкурс, работи за Биг Бенда на Българското Национално Радио. Съвместната работа на Ивайло и Венко във всички изброени групи им помага да формират блестяща ритъм секция, представяла се със знаменитости като Mike Stern и Frank Itt. Присъствието на Ивайло на сцената придава увереността и стабилната фънки основа на ТЕ. Изключително взискателен към себе си той е музикант, който непрекъснато се самоусъвършенства в утвърждаванене на свой собствен стил, проектиран в рамките от мощен и техничен саунд до дълбочината и feeling-а, характерни за най-добрите бас китаристи. Венко се занимава с ударни инструменти и перкусии от 12 годишна възраст. През 1996 г. завършва Държавната Музикална Академия. Подобно на Ивайло и наред с безбройните си участия в редица джаз фестивали и биг бенда на Българското Национално Ради(1996-1999г., записи с Васил Петров, Теодосий Спасов, Роберта и много други) е свирил в джаз формациите Тамбу, Белс и Динамит Брас Бенд 1999-2000 г.), работил е като сешън музикант за популярните български групи и артисти Атлас, Джеронимо, Д2, Симеон Щерев, Камелия Тодорова и Ани Лозанова, представял се е с Mike Stern и Frank Itt. През май 2002 г. участва в годишния музикален дръм-фест в град Кобленц, Германия, наред с неговите кумири и учители Steve Gadd, John J.R. Robinson, Luis Conte, Lenny Castro и др. Силно повлиян от традициите на големите джаз и поп барабанисти от източното крайбрежие на САЩ, стилът на Венко се отличава с висока прецизност и премереност при звукоизвличането на отделните дръм елементи. Груув емоцията в изпълненията на ТЕ до голяма степен се дължи на неговата ритмичост, чувство за време и умение за възпроизвеждане на почти неизсвирими ударни линии. |